Чрез арбитраж споровете се разрешават окончателно, като арбитражното решение подлежи на изпълнение по същия начин, както и всяко съдебно решение.

Арбитражното производство е по-бързо, тъй като е едноинстанционно – арбитражните решения не подлежат на обжалване пред държавен съд или друг орган. Влезлите в сила арбитражни решения не могат да се отменят от съд, освен в силно ограничен брой случаи и то само по исков ред пред Върховния касационен съд.

Арбитражното производство е по-икономично. Арбитражната такса се определя въз основа цената на иска, както събираната такса не е постоянен процент, а намалява с увеличение на цената на иска. Т.е. при искове с висока цена, арбитражната такса е по-ниска от държавната такса, която биха събрали държавните съдилища.

Арбитражните решения се стабилизират по-бързо от решенията на държавния съд, тъй като може да бъде атакувано само по исков ред и на специфични предвидени в закона основания. За разлика от него решението, постановено от държавния съд, става стабилно след изтичане на срока за обжалване, а в случай на обжалване – едва след окончателното приключване на всички стадии на съдебното производство.

За разлика от производството пред държавния съд, тук страните могат да определят пряко редица елементи от арбитражното производство – те могат да уговорят броя на арбитрите; процедурата за образуване на арбитражния състав; процедурата за отвод на член на арбитражния състав; процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото и др. Страните могат да се споразумеят и относно определени правила за допустимите доказателства в арбитража, както и относно начина на връчване на съобщения в арбитражното производство.