ПРЕДИМСТВА И НЕДОСТАТЪЦИ НА АРБИТРАЖНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Проф. д-р Живко Сталев определя арбитражът най-общо като разрешаване на спор от трето лице, овластено от страните по спора с това правомощие. Арбитражът е връхна проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Арбитражът е проява на недържавно, доброволно и затова договорно, частно правораздаване. Друга особеност на арбитража е, че субсидиарното прилагане на ГПК по въпроси неуредени от ЗМТА е изключено, като по тези въпроси арбитражният съд изработва правилото, което дава отговор на неуредения въпрос. Въпреки, че подведомствени на арбитража са не само търговски спорове, но и граждански такива, на практика арбитражът се използва изключително за разрешаване на спорове между търговци.
Арбитражното производство е извънсъдебно исково производство, основано на арбитражно споразумение. Правните последици на арбитража са приравнени с тези на съдебното решение. Арбитражното производство в страната се урежда от Закона за международния търговски арбитраж, както и от редица международни и двустранни споразумения, по които България е страна. На практика както международният, така и вътрешният арбитраж се използват преимуществено за разрешаване на търговски спорове. Страни по спора могат да бъдат български и чуждестранни физически и юридически лица.
Както всяко производство и арбитражното има своите предимства и недостатъци. Предимствата му пред гражданското производство са следните:
Арбитражното производство е по-бързо, тъй като е едноинстанционно. Делото протича в една инстанция и арбитражните решения не подлежат на обжалване. Те могат да бъдат атакувани само по исков ред, при наличие на точно определени законови основания.Арбитражът е доброволен способ за разрешававане на спорове – започването и развитието на производството зависи от волята на страните по договора. Съгласявайки се да избегнат компетентността на държавните съдилища, страните поверяват спора на недържавен правораздавателен орган, на когото имат доверие. Страните сами избират арбитри и доброволно се съгласавят за приложение на арбитражната процедура за разглеждане и решаване на спора. Тъй като страните доброволно са избрали арбитража, по-голяма е вероятността да запазят дълготрайните си търговски отношения.Арбитражното производство е по-икономично. Арбитражната такса се определя въз основа цената на иска, както в гражданския процес и при спазване на подобни правила. Събираната такса не е постоянен процент, а намалява с увеличение на цената на иска. Т.е. при искове с висока цена, арбитражната такса е по-ниска от държавната такса, която биха събрали държавните съдилища. Когато мястото на международния арбитраж е в България, изправната страна избягва неудобството, разходите и неравенството да води дело в чужбина. Арбитражното решение се стабилизира по – бързо от решението на гражданския съд, тъй като може да бъде атакувано само по исков ред и на специфични предвидени в закона основания. За разлика от него решението, постановено от държавния съд, става стабилно след изтичане на срока за обжалване, а в случай на обжалване – едва след окончателното приключване на всички стадии на съдебното производство. За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища. Изпълнението на арбитражните решения в чужбина е обезпечено чрез Ню Йоркската конвенция в много по-висока степен отколкото изпълнението в чужбина на решенията на държавните съдилища.
Част от предимствата на арбитражното производство са и негови недостатъци. Едноинстанционният характер на производството и спецификата на основанията за отмяна на порочно арбитражно решение, води до по – висок риск за страната да бъде окончателно обвързана от неправилно арбитражно решение, отколкото при решението на държавен съд, което подлежи на съдебен контрол от по – горната съдебна инстанция. При договора за арбитраж икономическото неравенство на страните по него може да доведе до организация и процедура, изгодни за икономически по-силната страна. Именно заради това арбитраж не е допустим по трудови спорове. Арбитражът не разполага с власт да наложи санкция при неявяването на свидетели или вещи лица. Обезпечителните мерки, които арбитражът постановява могат да бъдат наложени единствено на страните по спора, не и на трети лица. За да извърши тези действия, арбитражът се нуждае от съдействието на държавен съд, което в известна степен отежнява арбитражната процедура.
Сравнителният анализ на предимствата и недостатъците на арбитражното производство налага извод за приоритет на предимствата му, поради което е препоръчително постигането на арбитражно споразумение за отнасяне на спора към Арбитражен съд.